Blog

Димитър Митов-лекуван с радиоаблация по повод на остеоид остеом в шийката на тазобедрената става

Казвам се Димитър, на 35г от София. От години насам извършвам административна дейност, карам много автомобил и логично се старая в спортувам за тонус максимално често.

Преди около година правейки кросове в училищния двор,до дома ми, започнах да усещам нещо като леко схващане или дискомфорт в левия крак, горе. В последствие тичайки имаше моменти на слабост в същия крак, като внезапно пропадане. С течение на времето започнах да изпитвам болки в кръста. През нощта бяха силни. Кръст, ляв крак, болката се дисперсираше и сънят стана труден. Помислих, че страдам от ишиас, започнах да правя специални упражнения и имаше слаб или никакъв резултат. Започнах да куцам с левия крак. Сутрин по-малко, следобед повече. След продължително шофиране болките в крака, кръста се увеличаваха. Но по време на спорт отшумяваха. Ходих при познати кинезитерапевти и те твърдяха, че е проблем с мускулите. Това ме осъмни т.к. винаги загрявам преди и разтягам след тренировки.
 Ходих при специалисти по мануална терапия, чакръчкии, масажисти и тн. Всеки поставяше негова диагноза – неправилно седене на бюрото, неправилно влизане в колата, употреба на малко течности, липса на витамини и какви ли не глупости, които не отговаряха на действителността и фактическата обстановка.
Почнах да тренирам всеки ден, не толкова силово, а насочено за кръст и крака. По време на тренировки чувствах облекчение, но вечер сънят бе прекъсван от болка. След продължително седене в офиса пак имаше болки. Започнах да пия Невробекс, магнезий и подобни, защото твърдяха, че имам възпален нерв и подобни.
 След близо 10 месеца усилия от моя страна, дадени стотици левове за масажи и магьосници реших, че е време да се спре с догадките и да отида на образна диагностика, която да покаже какво се случва вътре в крака/кръста ми. На рентген се видя, че проблем с гръбнака и кръста няма. На ехография при ортопед той установи, че мускулите са наред, но видя ставен излив и ме прати за по-детайлна картина на ядрено-магнитен резонанс. След ЯМР ми направиха и уточняващ скенер. След 2 дни отидох да получа резултатите и с изненада прочетох заключението – остеид остеом. Който е предизвикал артрит, ставен излив и тн. Веднага проверих в Интернет какво значи остеид остеом. Излезоха резултати, че това е вид тумор. Стана ми неприятно, макар, че имах среща с любовница в луксозен ресторант същия ден.
Като всеки интелигентен човек, започнах да чета по темата. Информация от България и чуждестранната литература. Оказа се добро качествено, но рядко образувание. Неизменно в българския информационен масив остеиод остеом и лечението му се свързваше с името на д-р Сергей Стоянов, негови интервюта и научни публикации.
Обадих му се немедлено. След няколко дни  се срещнахме, той прегледа дисковете с ямр и скенер и ми обясни всичко. Куцам, защото избягвам болката на проблемния крак. Болял ме е кръстът, защото продължителната силна болка в тазобедрената става радира нагоре към кръста и надолу по целия крак. Това беше и един от основните проблеми – не можех да кажа, къде точно ме боли, защото на моменти, през нощта, ме болеше целия крак и кръста.
Още при прегледа при другия ортопед той веднага ми забрани спорта и ми даде сериозни лекарства за спиране на оттока и болката. Приемах ги съгласно указанията в продължение на 2 седмици.
При прегледа при доктор Стоянов тези две седмици бяха минали, бях спрял спорта и болките ставаха нетърпими. През деня дразнещи, през нощта – пречещи на съня. Така в продължение на месец приемах Кетонал на сашета. При допустима доза 200 мг, не рядко стигах и до 300 мг, за да мога да имам нормално ежедневие. След прием на обезболявящото оставаше само леко куцане, ходих на работа, на селски събори и дискотеки. Но след 2-3 часа отново трябваше да приема обезболяващото. А дългосрочният прием на тези медикаменти не е препоръчителен.
На първия преглед при д-р Сергей Стоянов той заяви, че е почти сигурен, че е остеид остеом, но искаше да прегледа още веднъж подробно образната диагностика. Заяви, че може да го „изгори“ посредством методика, която само той прилага в България от две години. Информира ме, че в чужбина това е практика от много време. Информира ме, също така, че остеид остеомът със сигурност ще изчезне сам след 2-3 години. Но това време на възпаление може да доведе до ускорен артрит, необратими поражения върху ставата и последствията от дългосрочен прием на обезболяващи върху черен дроб, стомах и тн.
Питах как е лекувано това заболяване преди метода, който той въвежда – аблация. Отговори , че чрез открита операция, която е рискова, с голямо разкритие и с дълъг период на възстановяване. След два дни той ми се обади и потвърди диагнозата и се разбрахме в края на същия месец да постъпя в болница Токуда – понастоящем собственост на турски холдинг и да действаме.
През този месец, както написах по-горе,  кетонал стана неизменна част от моя живот, което не беше нормално. Използвах времето да направя проверка на доктор Стоянов през познати, колеги, служби и разузнавателни агенции. Все пак процедурата е нова в България,няма много пациенти и не исках да бъда опитно зайче. Всички отзиви, доклади и сводки бяха с положителни заключения.
На 27.06 постъпих в болницата. Първият ден беше за общи прегледи и изследвания. Доктор Стоянов няколко пъти идва при мен да планира до детайл наближаващата интервенция.
На следващият ден бе извършена процедурата. Разбира се, бях притеснен. Рядко боледувам, болниците ги гледам отвън.  Поставиха ми упойка в гръбнака и след 15 мин не усещах нищо от корема надолу. Доста странно и неприятно усещане. После ме закараха в стая със скенер,където доктор Стоянов и екипът му ме очакваха. Процедурата продължи около час, като значително време отнемаха постоянните верификации на скенер. За да е минимално инвазивна операцията не се реже като в касапница, а на всяка стъпка се наблюдава , къде е позициониран инструмента спрямо тумора. След серия проверки, аблаторът бе поставен и за 6 мин туморът бе елиминиран. Качиха ме обратно в стаята,където очаквах да ме пусне упойката и да установя дали познатата болка ще се появи. По време на чакането слушах стари песни на Драгана Миркович.
След 3-4 часа ефектът от упойката отмина. Обичайната болка, която усещах месеци наред я нямаше. От интервенцията усещах съвсем леко чувство на убождане. Изчаках още час, походих и нещата бяха наред. Подремнах сладко. Отдавна не бях заспивал без да приемам обезболяващо. Писах на доктор Стоянов , че всичко е наред.
В заключение искам да му благодаря на него за старанието, постоянното внимание към състоянието ми и професионализма . Да благодаря и на целия екип в болницата от чистачката до сестрите, които бяха свежи, готини и внимателни.
Само, който е изпитвал болка в костите може да оцени колко е приятно да живееш без болка. На следващият ден след оперрацията бях готов да тичам до Пазарджик и обратно. Още веднъж благодаря и очаквам, и се надявам, че доктор Стоянов ще издаде монография описвайки практиката си и ще получи полагащата му се научна титла!
03.07.2023 Без категория
About ortodoc