Солитарна костна киста

Солитарната костна киста СКК представалява около 3 процента от общия брой на костните тумори според разпространени статистики. Засягат се по често момчета във възръстта от 5-15 години. В около 90% от случаите се засяга проксимален хумерус и проксимален фемур. Имат метадиафизна локализация в костта. Обикновено кистите които се появяват преди 9г. възраст се считат за по агресивни и трудни за лечение. Протичането е безсимптомно, и причините да се открият са снимки по повод на травма в зоните на костната локализация на кистата, или след патологична фрактура за която кистата е отговорна поради отслабване на костта.Причините за възникването на кистата не са изяснени има различни теории които не са потвърдени. При развитието на  СКК се образува костна кухина изпълнена с течност с жълтеникав цвят, а стените на кистата са тапициране с мемрана продуцираща течността. Има два вида СКК –активни и неактивни. Активната СКК винаги граничи с растежната зона, а неактивната костна киста е отдалечена от растежната зона. Диагностиката на СКК е клинико- рентгенографска. Достатъчна е добре снетата анамнеза и обикновенна рентгенография. Специфичен рентгенографски феномен е т. нар. симптом на потъналия фрагмент. Не се налагат високоспециализирани образни изследвания. Лечението на СКК зависи от етапа и, и локализацията й. По активно поведение се налага при риск от патологично счупване, особено в носещи зони предразполагащи към това.В такива случаи може да се осъществи оперативно лечение с кюретаж на кистата и пломбаж, или стабилизация на отслабената зона чрез метален синтез. Обикновено това се налага рядко. С успех се прилага нехирургично лечение с пункция и евакуация на кистичната течност и поставяне  интракистично на кортикостероиден препарат. Процедурата се прави няколко пъти през 6 месеца. При тази процедура според статистически извадки шанса за успех нараства до около 90 процента.