Енхондром

EНХОНДРОМА е представител от групата на хондромите-хрущялни тумори, които са изградени от продуциращ се зрял хиалинен хрущял.Според някои статистически извадки доброкачествените хрущялни тумори представляват около 27% от общия брой костни тумори,и 70% от всички хрущялни тумори.В частност енхондромата представлява около 3-10% от всички костни тумори,и 12-24% от доброкачествените костни тумори.Периосталната хондрома е по-рядка-около 1% от всички костни тумори.Енхондромите се срещат равномерно във всяка възръст с леко преобладаващо присъствие около 3 и 4 декада от живота,а периосталната хондрома преобладава през 2 и 3 декада.Енхондромите се срещат еднакво често при двата пола,докато периосталната хондрома преобладава при мъжкия пол.

Тези тумори обикновенно имат слаб потенциал за експанзивен растеж и локално деструктивен потенциал.Когато се появяват в медуларната част на дългите кости се наричат-енхондроми.Когато се появяват на повърхността на коста се наричат периостално хондроми.Също могат да се появят в синовиалните обвивки на сухожилията и ставите и тогава се наричат синовиални хондроми или синовиална хондроматоза.

Енхондрома се среща  като солитарна-еденична лезия и тогава говорим за солитарен енхондром,като множествени лезии-болест на Олиер-енхондроматоза.Множествената енхондроматоза се наблюдава и при синдрома на Мафуци в комбинация с мекотъканни хемангиоми.

Енхондромите най-често засягат костите на ръката-около 60%,следвани от дългите тръбести кости-фемур ,следван от хумерус.Засягането в тази ситуация е най-често метафизно-проксимално или дистално.Плоските кости по правило не се засягат.Енхондромите възникват на базата на островни остатъци от хиаленен хрущял в растежните зони,персистиращи в зрялата възръст.Това обяснява и най-честата им локалализцаия метафизно където са растежните зони.

Клиничната картина на енхондрома често липсва,и се открива като случайна находка по повод снимка за друго.Възможно е патологична фрактура да бъде първата изява на заболяването,поради отслабване на костта.Понякога има слаба болка и дискомфорт в засегнатата област.Периосталната хондрома се проявява като слабо болезнена подутина.

За диагностицирането на енхондрома обикновенно е нужна само рентгенография.Диагнозата на периосталната хондрома е клинико-рентгенографски,но при този тумор по-често се налагат допълнителни образни изследвания за уточняване-ЯМР,КАТ.

Лечението е хирургично-кюретаж и пломбаж.То не винаги се налага.Преценката е строга индивидиална и зависи от ред фактори.