Аневризмална костна киста

Касае се за тумороподобно заболяване на костния апарат с дял от около от 1-6 % от общия брой костните тумори по разпространени статистически данни. Има леко завишено засягането на женския пол.Може да се срещат във всяка възраст,но около 85 % от случаите са преди 20г. възраст.Най-често е засегната тинейджърската възраст 13-17г. Среща са в дългите тръбести кости,следвани от гръбначните прешлени и на последно място в плоските кости на скелета. Няма така изявена локализация в определени кости, но все пак по различни статистически извадки водещи по засягане таргетни кости са тибия, фемур, прешлени, таз и хумерус. Макар и по-рядко се засягат ходилото,костите на ръката и радиус и улна. Когато се засегнати дългите тръбести кости локализацията е метафизна или метадиафизна, по-рядко централна, по-често ексецентична граничеща с растежната зона. При прешлените засегнати са обикновено задните елементи. След завършване на растежа локализацията става метаепифизна. Като причини за възникване на АКК- най-популярна е теорията за съдовата малформация-артериовенозна аномалия, която причинява венозен блокаж и раздува костта. Самата АКК представлява костна кухина изпълнена със съединителна тъкан-мембранозна- приличаща на гъба напоена с кръв, обилно кървяща. Самата киста може да бъде разделена от костни гребени на отделни килийки изпълнени със същата тъкан. Различават се няколко типа АКК-спокоен ,остеолитичен и килийчест тип.

Спокойния тип АКК когато се локализира в дългите тръбести кости представлява ексцентрично разположена граничеща с растежната зона костнолитична лезия с наличие на раздуване на костта ясно видимо от рентгенографиите,с ламеларен тип периостална реакция.При литичната АКК която е по характерна за ранната  възраст има почти пълно стопяване на костта разположено централно или ексцентрично метафизно граничещо с растежната зона, което лесно може да се определи като злокачествен процес. Има наличие на периостална реакция тип козирка.Постепенно започва отлагане на нова кост образуваща се от периоста като фина черупка по периферията и интракистично в части от мембранозната тъкани кистата като преминава в т. нар. килийчест тип. Клиичестия тип АКК може и да се среща като първична лезия.

Клинични изяви на АКК са болка,оток и ограничени движения в близката става.Възможни са патологични счупвания. Диагностиката на АКК е обикновено клинико-рентгенографски, без да се налагат високоспециализирани изследвания. Лечението на АКК е обикновено хирургично-кюретаж и пломбаж съчетан или не с обработка стенитена кухината с фенол,аргон-лазер или течен азот.В някои случаи се налагат по разширени хирургични намеси като блок-резекциите .Възможно е прилагането и на лъчетерапия,особенно при недостъпни хирургически зони. Рецидиви на заболяването като честотата варира от 10-30 процента според методите на лечение.